facebook

                                                        Защо скачането на въже е една от най-добрите тренировки? 


Скачането на въже определено се приема за „old-school“ тренировка или по-точно казано, нещо, с което си играл като дете, но дори и днес се използва от повечето възрастни, дори и от боксьорите.

Това е така, защото въжето за скачане предлага комбинация от ползи за костите, баланс и мускули, които повечето видове упражнения не могат да съчетаят.

Ето и следния цитат от проф.Тим Чърч:

   "Ако сте правили това упражнение напоследък,  то трябва да знаете, че сте успели да накарате сърцето си да изпомпва.",  казва Тим Чърч,  професор в Медицинския изследователски център на Pennington на държавния университет на Луизиана.

  "Но едно от хубавите неща при  него е, че интензивността и бързината е според вашите нужди."

Например, бавното скачане на въже е чудесно загряващо упражнение, а бързото скачане или „двойното подскачане“ - където въжето минава под краката ви два пъти по-бързо, ще ви „задъха“ и измори по-бързо, след около минута/две.

Синхронизацията на цялото тяло, необходима за успешното скачане на въже, е друга важна точка.

Ето и следния цитат:

  "Боксьорите го правят, защото точната му синхронизация между краката и ръцете спомага за свързването на горната и долната част на тялото с мозъка", обяснява Чърч.

Подобно на група музиканти, които не са свикнали да свирят помежду си, мозъкът ви и основните мускулни групи могат да се борят за постигане на  синхрон - особено когато остарявате. Скачането на въже  им помага да изпълняват „концертите“ си, което може да намали риска от „приплъзване“ и неудобни „падания“.

  "Когато преподавам на децата, които тренират за координация или сложни движения, ги карам да скачат на въже", казва Чърч.


Едно проучване на млади футболисти  установи, че в сравнение с децата, които само тренираха футбол, онези, които са въвели рутинно скачане на въже, са подобрили баланса си и координацията.

 

Изненадващо, скачането на въже,  също е добър начин да активирате и изваяте горната част на тялото. Ето и следния цитат към темата:

  "Може да изглежда, че цялото въртене на въжето идва от китките и ръцете, но всъщност участват ръцете и раменете, включително и гърба", казва Микеле Олсън, преподавател по наука за спорта в Huntingdon College.

 "Особено, когато го  сравняваме с тичане или други форми на кардио, това може да се нарече още тренировка за цялото тяло."

Всички тези ползи, които изброихме се „простират“ чак  до костите Ви.

 "Всичко, което има някакво влияние от него или което поставя товар върху костите ви, ще увеличи тяхната плътност", казва Олсън. „Скачащото въже със сигурност има този аспект.”

Едно проучване в Journal of Applied Physiology  установи, че младите жени, които са скочили толкова високо, колкото могат само 10 пъти, три пъти седмично в продължение на шест месеца, повишават минералната плътност на костите в краката си.

А спомняте ли си босото бягане? Голяма част от ползите му се свеждат до начина, по който то се извършва, тоест с къси крачки и подскоци  предимно на пръстите на краката. Както босото бягане, така и скачането на въже се извършва предимно с пръстите на краката, така че е по-малко вероятно да се причинят наранявания на коляното и бедрото, както при  някои други форми на кардио тренировките.

Но все пак бъди внимателен, въпреки че може да изглежда лесно, може да се окаже трудна тренировка.

  "В зависимост от това колко интензивно го правите, това може да бъде „енергичния край“ на спектъра на упражненията", казва Олсън.                      

"Ако сте с 50 килограма  наднормено тегло и не сте тренирали нищо, ето това не е начина, по който бих започнал", добавя Чърч.

Но ако сте в прилична форма и не сте с наднормено тегло, Чърч препоръчва да прибавите скачане на въже - може би пет минути - към обичайната си рутинна тренировка.

  "Теоретично бихте могли да го направите по 30 минути няколко пъти седмично, а това е кардио, но вероятно е по-добре да го включите в режима си", казва той.


                                                                                  „С лекота върви по дългия път.“