Ръгби е интригуващ спорт с дълга история, и правилата му са от съществено значение за правилното разбиране и изпълнение на играта. В следващите редове ще обсъдим основните ръгби правила:


·         Игрално Поле: Ръгби се играе на правоъгълно игрално поле с размери, които варират, но обикновено са около 100 метра дължина и 70 метра ширина.


·         Игрово Време: В една ръгби игра има двe полувремена, всяко с продължителност от 40 минути (общо 80 минути). В случай на прекъсвания, съдията може да добави допълнително време.


·         Отбори: Всяко отборно състезание включва два отбора, всеки съставен от 15 играча. Също така има формат от седем или десет играча на отбор за по-малки турнири.


·         Точкова Система: Играчите могат да отбележат точки по три различни начина: тричко (5 точки), трансформация (2 точки) и филдгол (3 точки).


·         Тричко (Тачдaун): Играч отбелязва тричко, като докосне топката на земята зад вратата на противника.


·         Трансформация: След всяко тричко отборът има възможност да изпълни трансформация – удар от фиксирана позиция, след което, ако топката премине през вратата, отборът добавя 2 точки към резултата си.


·         Филдгол: Играчът може да изпълни филдгол, като удари топката към вратата. Ако премине през вратата, отборът добавя 3 точки към резултата си.


·         Свободни Удари: Играта започва със свободен удар от центъра на игралното поле.


·         Пренос на Топката: Топката може да се предава назад или странично, но не напред. Това създава стратегически моменти в играта.


·         Наказания: За нарушения, съдията може да налага наказания, като свободен удар или изгонване на играч от мача.


Тези са основните ръгби правила, но има и много други детайли и тактики в играта. Ръгби е спорт, който изисква физическа сила, стратегия и добро сътрудничество между играчите.

След обединението на ръгби клубовете в своя лига и изработването на собствени правила от съюза и лигата, се появяват два отделни вида ръгби - ръгби лига (Rugby League) и ръгби съюз (Rugby Union). Разликите между тях са съществени, което прави важно да се различават при спортни залози.

Ръгби съюзът е по-разпространен по света в сравнение с ръгби лигата. Интересното е, че до 1995 година ръгби съюзът остава на аматьорско ниво, преди да стане професионален спорт. Според ръгби правилата, отборът включва 15 играча, като позициите варират в размери и характеристики. Играта се провежда на игрално поле с размери до 100 метра в дължина и 70 метра в ширина, покритието и материалът могат да варират.

Топката, която е овална и с дължина 30 см, се предава между играчите с ръце и крака. Целта е да се вкара топката във вратата на противниковия отбор, което дава точки. Пасовете напред са разрешени само с крака, а отбелязването на гол носи различен брой точки - 3 точки за гол, 5 точки за "трай" или "есе", следвано от възможност за допълнителен удар във вратата. Ръгби остава динамичен и физически изискващ спорт, с различни правила и стилове в зависимост от вида на играта - ръгби лига или ръгби съюз.

Ръгби предлага физически контакт между играчите, което може да бъде грубо и изискващо. За разлика от футбола, където такива действия се наказват строго, в ръгби те са част от играта. Срещите обикновено траят до 80 минути, с възможност за продължение, а съдията следи за спазването на правилата. Половината време се разделя на две части, с почивка от 10 минути, по време на която отборите сменят страните на игрището.

Съдиятa следи за резултата, прилага правилата, разрешава влизането на резерви и треньори в играта. Започването и приключването на срещата се отбелязват със свирка, която съдиятa носи. Всеки участник може да вземе, хвърли или подаде топката, като също така може да блокира противник. Преченето е разрешено, но с ограничения. Състезателите не могат да бутат другия при засада, не трябва да пречат на блокирането, и не могат да застават или да се движат така, че да възпрепятстват противника. По-нататък, специфични действия се санкционират с наказателни удари.