Ръгби е интригуващ спорт с дълга история, и правилата му са от съществено значение за правилното разбиране и изпълнение на играта. В следващите редове ще обсъдим основните ръгби правила:
· Игрално Поле: Ръгби се играе на правоъгълно игрално поле с размери, които варират, но обикновено са около 100 метра дължина и 70 метра ширина.
· Игрово Време: В една ръгби игра има двe полувремена, всяко с продължителност от 40 минути (общо 80 минути). В случай на прекъсвания, съдията може да добави допълнително време.
· Отбори: Всяко отборно състезание включва два отбора, всеки съставен от 15 играча. Също така има формат от седем или десет играча на отбор за по-малки турнири.
· Точкова Система: Играчите могат да отбележат точки по три различни начина: тричко (5 точки), трансформация (2 точки) и филдгол (3 точки).
· Тричко (Тачдaун): Играч отбелязва тричко, като докосне топката на земята зад вратата на противника.
· Трансформация: След всяко тричко отборът има възможност да изпълни трансформация – удар от фиксирана позиция, след което, ако топката премине през вратата, отборът добавя 2 точки към резултата си.
· Филдгол: Играчът може да изпълни филдгол, като удари топката към вратата. Ако премине през вратата, отборът добавя 3 точки към резултата си.
· Свободни Удари: Играта започва със свободен удар от центъра на игралното поле.
· Пренос на Топката: Топката може да се предава назад или странично, но не напред. Това създава стратегически моменти в играта.
· Наказания: За нарушения, съдията може да налага наказания, като свободен удар или изгонване на играч от мача.
Тези са основните ръгби правила, но има и много други детайли и тактики в играта. Ръгби е спорт, който изисква физическа сила, стратегия и добро сътрудничество между играчите.
След обединението на ръгби клубовете в своя лига и изработването на
собствени правила от съюза и лигата, се появяват два отделни вида ръгби - ръгби
лига (Rugby League) и ръгби съюз (Rugby Union). Разликите между тях са
съществени, което прави важно да се различават при спортни залози.
Ръгби съюзът е по-разпространен по света в сравнение с ръгби лигата.
Интересното е, че до 1995 година ръгби съюзът остава на аматьорско ниво, преди
да стане професионален спорт. Според ръгби правилата, отборът включва 15 играча, като позициите варират
в размери и характеристики. Играта се провежда на игрално поле с размери до 100
метра в дължина и 70 метра в ширина, покритието и материалът могат да варират.
Топката, която е овална и с дължина 30 см, се предава между играчите с
ръце и крака. Целта е да се вкара топката във вратата на противниковия отбор,
което дава точки. Пасовете напред са разрешени само с крака, а отбелязването на
гол носи различен брой точки - 3 точки за гол, 5 точки за "трай" или
"есе", следвано от възможност за допълнителен удар във вратата. Ръгби остава динамичен и физически изискващ
спорт, с различни правила и стилове в зависимост от вида на играта - ръгби лига
или ръгби съюз.
Ръгби предлага физически контакт между играчите, което може да бъде грубо
и изискващо. За разлика от футбола, където такива действия се наказват строго, в
ръгби те са част от играта. Срещите обикновено траят до 80 минути, с възможност
за продължение, а съдията следи за спазването на правилата. Половината време се
разделя на две части, с почивка от 10 минути, по време на която отборите сменят
страните на игрището.
Съдиятa следи за резултата, прилага правилата, разрешава влизането на
резерви и треньори в играта. Започването и приключването на срещата се
отбелязват със свирка, която съдиятa носи. Всеки участник може да вземе, хвърли
или подаде топката, като също така може да блокира противник. Преченето е разрешено, но с ограничения. Състезателите не могат да бутат другия при
засада, не трябва да пречат на блокирането, и не могат да застават или да се
движат така, че да възпрепятстват противника. По-нататък, специфични действия
се санкционират с наказателни удари.
Остави коментар